Jun 30, 2007, 1:17 AM

Моят ден  

  Poetry
819 0 7
Намерих те аз сякаш в пустошта,
изникнала като еделвайс,
цъфнал сред каменни скали.
Озари ти моя поглед с лице
светло бяло като снежна зима,
с усмивка топла като изгарящото лято
и очи кафяви като златна есен,
с коса буйна и развяна,
сякаш от топъл летен бриз.
И така моят ден постепенно
премина в нощ,
нощта в целувка,
целувката в прегръдка,
прегръдката в любов.

© Димитър Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??