Моят ден
Намерих те аз сякаш в пустошта,
изникнала като еделвайс,
цъфнал сред каменни скали.
Озари ти моя поглед с лице
светло бяло като снежна зима,
с усмивка топла като изгарящото лято
и очи кафяви като златна есен,
с коса буйна и развяна,
сякаш от топъл летен бриз.
И така моят ден постепенно
премина в нощ,
нощта в целувка,
целувката в прегръдка,
прегръдката в любов.
изникнала като еделвайс,
цъфнал сред каменни скали.
Озари ти моя поглед с лице
светло бяло като снежна зима,
с усмивка топла като изгарящото лято
и очи кафяви като златна есен,
с коса буйна и развяна,
сякаш от топъл летен бриз.
И така моят ден постепенно
премина в нощ,
нощта в целувка,
целувката в прегръдка,
прегръдката в любов.
© Димитър Димитров All rights reserved.
