Моят Нежен Дъжд
Поглеждам през прозореца... вали!
Но този дъжд е някак си различен...
Не ми навява болка, а дори
е нежен, тих и романтичен.
Замислих се "Но как?", нали
до вчера всичко беше мрачно, сиво,
а днес от сутринта вали,
но някак ми изглежда по-красиво...
И капчиците сякаш са сълзи,
от щастие разплака се небето.
И, знаеш ли... причината си ти,
но мисля, че го знаеш, общо взето!
Частиците от този топъл дъжд,
са мънички кристалчета от радост,
докоснали ме неведнъж
със своята вълшебна сладост...
Такъв си - мил, страхотен мъж,
истински ли си или измама?
Ти си моят нежен дъжд,
мойта приказка за двама.
И тъй... накрая и дъждът
изведнъж навън утихна,
а аз си мисля за мъжа,
накарал ме да се усмихна...!
© Станислава All rights reserved.
