моят сезон
Мъгла над мен припада,
здрачът бавно се спуска.
Усещам сякаш с листопада
се ронят думи, мисли, чувства.
Нима таз мека есен ще пропусне
да пръсне багри във пастелен тон,
та волен вятъра кога препусне,
до шушка да оголи всеки клон.
Да се стаи повехнала тревата
и над помръкнали ливади пусти
самотен вик във тишината
да спотаят щастливи устни.
Да се слее дъхът ми със вятъра,
сърцето ми да бие до пръсване.
Сив воал вечерта да намята
върху леденеeщите ми пръсти.
© Мери Попинз All rights reserved.
