Светът, който нося, е като замък
с мощна непробиваема стена.
За мен е ценен - пазя го
и стената изградих сама.
Мъничка пролука оставих -
все пак от някъде да влиза светлина.
На един тя тясна му се стори,
а друг - дори не я видя.
Само ти, като светлина, място си отвори
и знаеш ли как успя -
пред себе си бе пуснал да върви
своята душа!