Светът, който нося, е като замък
с мощна непробиваема стена.
За мен е ценен - пазя го
и стената изградих сама.
Мъничка пролука оставих -
все пак от някъде да влиза светлина.
На един тя тясна му се стори,
а друг - дори не я видя.
Само ти, като светлина, място си отвори
и знаеш ли как успя -
пред себе си бе пуснал да върви
своята душа!
© Галина Кръстева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
