Моята дъска

Преди 9 месеца с четири момичета се запознах,
преди 9 месеца приятелки нарекох ги аз.
Те бяха моята опора, моята дъска,
която винаги ме държеше на повърхността.

Но случи се така, че любовта ни сполетя
и "моята дъска" падна в пропастта.
Напразно дърпах я оттам,
но тя стоеше скрита зад един прост параван.

"Без вас няма живот, без вас няма мечти!"

така твърдеше ти, преди той да се появи.
Малко по малко светът ни разби,
но парчетата никой отново не ще залепи.

Сега сякаш една четвърт от мен я няма
и в сърцето ми зее дълбока яма.
Сякаш някой с нож дълбае
и продължава егоистично да копае.

Защо трябваше той да се появява,
защо бъдещето ни трябваше да опустошава,
приятелството ни така да разрушава
и въпреки всичко да не си признава?