Моята смърт
Зловеща,тъмна нощ,
студено,тясно място,
мъртвото тяло до земята се свлича
и кръвта бавнопо него се стича.
Пронизана в гърдите,
повалена от веднъж,
не искам да си тръгвам,
но такъв е моят път.
Бавно кръвта ми се стича,
бавно душата ме напуска,
бавно ще умра,без да разбера.
Защо?!
Мъчително е да умреш-
повален от непознат,
без причина,без сводетел,
без да знаеп как!
Искам аз да зная:
Какво направих,с каквозаслужих
и защо съм тук пронизана така.
Коравосърдечни,безчувствени,
мразещи и злонамерени-
тпва са хората на този свят сега!
Омразата от вътре базно ме прояжда,
затова съм тук,сега и се разяждам.
Ето ме,умирам
и на никой не му пука!
Никой не ме търси,
никой не ме иска,
никой не желае да разбере защо съм мъртва.
Докато аз умирам
никой за мене не мисли,
бях сама до края,
но не това исках!
Мъчителна и бавна-
такава беше мойта смърт,
без да знам:"Защо и Как"
това не спирам да се питам.
Всичко свърши вече,
това беше моят живот,
моят свят,това беше моят край!
Ето защо стана така-
мразих всички,
унищожавах всичко,
просто бях различна!
Не обичах този свят,
нямах нищо общо с него,
но вече няма смосъл,
нали не съм в него!
Край!
Кръвта ми до капка се стече
и животът ми изтече!
© Галина All rights reserved.
