Моята зима
Моята зима
Разбрах, че я нося във себе си
откакто съм се родила
и не заради преспите сенчести,
а заради душата ми дива.
Безбрежно бяло, проблясващо
е зимно поле необятно,
и тъжно е, все очакващо
стъпки бездомни и лято.
И случва се, знам, през бурите
пъпки когато погаля,
те в сълзи да се превърнат,
а аз да се скрия в мъглата.
Но зная, че ескимосите
в иглу от лед преживяват,
топла, прегръща ги зимата,
във дългата нощ, полярна.
Такава съм, заледена,
но слънце крия в капчуците,
завързвам със възел сезоните
и бяла надежда сънувам.
Разбрах, че я нося във себе си
откакто съм се родила
и не заради преспите сенчести,
а заради душата ми дива.
Безбрежно бяло, проблясващо
е зимно поле необятно,
и тъжно е, все очакващо
стъпки бездомни и лято.
И случва се, знам, през бурите
пъпки когато погаля,
те в сълзи да се превърнат,
а аз да се скрия в мъглата.
Но зная, че ескимосите
в иглу от лед преживяват,
топла, прегръща ги зимата,
във дългата нощ, полярна.
Такава съм, заледена,
но слънце крия в капчуците,
завързвам със възел сезоните
и бяла надежда сънувам.
© Доли All rights reserved.
