Мрак

Когато слънцето легне
на кладите на нощта
и започне да бавно да страда
сред кървава красота,

и като алени паяци
лъчите се сплитат, и мрак
ме стяга, танцува край огъня -
до мене ще седнеш ли пак?

Ще подхванем ли дивата песен -
като вълци срещу луна -
дива песен за пръсти преплетени,
за утеха в море-тъмнина?

Ще намеря ли завет в ръцете ти,
ще подскачаме ли срещу нощта
около лумналия фар на огъня?
Кажи ми: не или да?

И един във друг, взаимно прекършени
като вълна във вълна,
ще дочакаме ли мракът да свърши?
Ще се преродим ли с деня?