Мразя те, защото те обичам
Мрак... в душата ми е мрак,
смях... лицемерен смях.
За да скрия своята тъга,
гледам в нищото сега,
взирам се във тъмнина,
кървя от болката сега.
ха-ха, смях ли бе това?
Не дишам, а умирам.
Война... боря се със мен в нощта.
Отвън е мрачно...
Отвътре здрачно...
ха-ха, смешно ли ти е сега?
Как само ти се подигра!
Мечта... за Бога, какво ли бе това?
Мразя те... защото те обичам,
шега ли бе това... ха-ха,
смешно ли ти е това?
Вина... виновна ли съм за това,
мрак... безкрайна тъмнина.
Мразя те... а всъщност те обичам...
смях... лицемерен смях.
За да скрия своята тъга,
гледам в нищото сега,
взирам се във тъмнина,
кървя от болката сега.
ха-ха, смях ли бе това?
Не дишам, а умирам.
Война... боря се със мен в нощта.
Отвън е мрачно...
Отвътре здрачно...
ха-ха, смешно ли ти е сега?
Как само ти се подигра!
Мечта... за Бога, какво ли бе това?
Мразя те... защото те обичам,
шега ли бе това... ха-ха,
смешно ли ти е това?
Вина... виновна ли съм за това,
мрак... безкрайна тъмнина.
Мразя те... а всъщност те обичам...
© Йовка Пенкова All rights reserved.
