Мръснобяло капричио
Времето изля олово
в часовниците,
в последния час от годината.
Зася ливадите с изкуствени макове,
обремени със зелен хайвер рибите.
Заключи всички спешни въпроси
в бастилия,
на върха на Килиманджаро.
Пусна ключа под лавина от отговори
и облече планетата в мръснобяло.
Изригна в зловещо слънчево затъмнение,
възцари хелия за рай на птиците.
Обрече ги да гледат отвисоко гнездата си,
пеейки посинели от инфантилност.
Разказа на всички послушни момчета
за едно джудже и седем снежанки.
Изпрати покани на порасналите момичета
за бал с шампанско и столетници жаби.
Тръсна грива край разцъфтелите вишни
и им устрои бляскаво погребение
с вино от собствените им венчелистчета,
и венци от чуждо бдение.
Измести севера в тропиците на козирога,
засекрети изнамирането на огъня.
Изпи чаша змийска отрова
и зачака някой да се примоли
за възкръсването на вишните,
за разновидност на кислорода,
за компромисен вариант на бялото,
за една жива стрелка в часовника.
Зачака трескаво и взриви вулканите
със страстта на авторските си еротизми,
но светът, щастлив в мръснобялата си индиферентност,
му се присмя с недвусмислен цинизъм.
© Ирина Колева All rights reserved.
