Мъгла
Поръчах си мъгла. Не ща да виждам,
онези малки, дребнички неща -
как българин на българин завижда,
парата как е знак за свобода,
как кражбите създават настроение
и катастрофите са първа новина,
пък политиката -диванно бдение
на "лъвове"пред празната софра...
Как всеки се е вкопчил в правотата
на собствения само интерес,
с решетка орнаментна на вратата
да опази мнимата си чест...
Поръчах си мъгла, за да не виждам
калното в човешката душа.
Мъгливо, аз не ща да ви обиждам,
но и не мога вечно все така...
И ето я, а всичко пак е също...
Мъглива вяра явно ме тресе.
Търпя и зная - Господ всичко връща...
Едно дете усмихнато расте...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
