Виновен съм, че бях добър със теб,
че ти прощавах глупави прищявки,
че търсих топлина в сърце от лед,
горчилки пих, а казвах, че са сладки.
Виновен съм, че търсих идеал
напук на всички Божии закони.
Дори когато всичко бях разбрал,
аз вярвах, че и камък сълзи рони.
Виновен съм, че в болката мълчах,
а радостта ти, все съпреживявах.
Признавах грешки - прав когато бях -
и в светлина за утре се надявах. ...