Мъжки вини
Виновен съм, че бях добър със теб,
че ти прощавах глупави прищявки,
че търсих топлина в сърце от лед,
горчилки пих, а казвах, че са сладки.
Виновен съм, че търсих идеал
напук на всички Божии закони.
Дори когато всичко бях разбрал,
аз вярвах, че и камък сълзи рони.
Виновен съм, че в болката мълчах,
а радостта ти, все съпреживявах.
Признавах грешки - прав когато бях -
и в светлина за утре се надявах.
Виновен съм, че нося таз вина
и сраснал съм със нея до полуда,
макар да знам, че тихата вода
веднъж забърза ли се, става чудо.
Не съм виновен само за това,
че себе си успях да разгадая
и примирих се с мъжката съдба
успял във миналото си да разпозная.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
