Sep 7, 2005, 4:50 PM

Мълчим

Poetry

1.8K 0 7

Във тишината на нощта стоим -
мълча и ти виновно с мен мълчиш
и предпазливо думите пестим
със наранени, страдащи души.

Поглеждаме се някак неразбрано
от самота и болка посивели,
с нанесените от съдбата рани
мълчиме, погледите свели.

Мълчанието знам ще ни предпази
от думите изречени, неясни,
то чувствата ни няма да погази,
ще ни спести признания опасни.

Стоим, мълчим, мъчително мълчим
пред прага на последно сбогом ...
Но нека тази нощ да постоим,
да помълчим до изнемога ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lanfear (Емма)

Страшно нещо е раздялата... но понякое време ти се иска след като така и така ще се случва да свърши по-бързо и всеки да остане сам със себе си, да поплаче, да се отдаде на отчаяние, да си подреди мислите, да си сложи лицемерна маска..... Стихотворението е разтърсващо!

2005-09-09T00:19:10+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Много е хубаво!

2005-09-07T21:53:56+03:00
Катя (Катя)

Аз пък...няма да мълча...и ще кажа, че е тъжно...мълчанието...Но понякога няма какво да се каже, а и да има, не е от приятните и можем да си го спестим...Само не разбрах, поглАждаме ли се неразбрано или се поглЕждаме...разбрано Цунк!

2005-09-04T16:39:29+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Не знам кое е по- доброто, мълчанието или да излеете натежалата в сърцата си болка и когато изясните проблемите си е възможно да положите ново начало. Не е лесно да се каже сбогом. Аз лично залагам на второто. Поздрав!

2005-09-03T15:12:05+03:00
shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)

Стоим, мълчим, мъчително мълчим...
И да мълчим, пак мълком си стоим!

2005-09-02T15:45:00+03:00