Мъртвите не чувстват уж
В празнотата на нощта и в сивотата
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват
нито болка, нито студ, ни нищо.
Жив ли съм? Броят ми се на пръсти
миговете, през които дишам.
В сънищата си не търся аз утеха,
неразбрана болка взе ги в плен.
Гасне бавно огънят, полека...
светлина не виждам в никой ден.
В най-мрачните от дните си те викам,
в най-тъжните си нощи пак мечтая.
Не искаш ли да бъдем, аз те питам,
с тебe двама, двама в безкрая?
© Или Дадарова All rights reserved.
