На двадесет
На двадесет, а вече прекалено стар,
събрал горчилката на друго поколение,
със мисли, подходящи за гробар,
не за войник, очакващ уволнение
И всички хора около мен,
които съм наричал аз приятели,
обърнаха глави, обърнаха ми гръб,
сега разбрах, те просто са предатели.
Вярно! Любимата ми е до мен,
но ще разбере ли тя, че нямам аз мечти,
че вече след нощта не идва ден,
че вече нищо не е както преди.
Бъдете хора с честни и добри сърца,
ще пожелая аз на всички вас наслука,
а на погребението ми ще пръска дъжд,
но за това на кой ли му пука...
© Петър Адамов All rights reserved.
