Nov 22, 2015, 11:54 PM

На един Майстор 

  Poetry
626 0 12

Изпод пръстите му дълги извираше живот.

С длетото си трескаво оформяше дървото,

разстилаше драперии - лъчи, жажда, мечти,

преплетени между птици, цветя и лозници…

 

Рукваше пенливо вино и песен на кавал.

На свещенодействието неволен свидетел,

Всемирът - затаил дъх, очарован, онемял,

доземи поклони се пред скромния радетел.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно посвещение, Роси!
    На един майстор от друг майстор!
  • Написано с възхита от таланта на Майстора.
    Така от едно изкуство се ражда друго...
    Много хубаво, Роси!
  • Всеки, който създава красота, заслужава възхвала.
    Поздрави!
  • Нека да има повече такива Майстори, за да е красив света!

    Светъл и творчески ден, Eia!
  • Изкуство е да се ражда живот, под каквато и да е форма.
    Хареса ми!
  • Спомних си една стара песен на Л. Иванова. Без значение с четка, перо или длето, майсторът винаги ни "принуждава" да затаим дъх и да ни се разтреперят коленете!
    Поздрав, Роси!
  • Поклон пред Майстора, пред радеещия светлината и живота!
    Поздрвления, Роси!
  • !!!
  • Очарователен образ си създала Роси! Истински и непреходен!
  • Всеки истински Майстор е сякаш образ и подобие на Създателя на този свят. Поздравление, Роси, за кратката, но промислена творба!
Random works
: ??:??