На един Тъжен Лирик
Лирико Тъжен, весел не бъди!
Веселието прави ни безлични.
От тъжна лирика ти слово съгради,
ще го четат, които са различни.
Лирико Тъжен, даже да си сам
на Бог отвътре ти ще си отдаден.
Ще ти е тежко, много тежко знам,
дори от майка си ще си предаден.
Светът ще се превърне в чер тунел
и сила властна в него ще те влачи
към края лобен - място за разстрел,
студено място с хиляди палачи.
Но даже с тъмната превръзка на очи
до теб неведомо ще стига светлината.
Лъчът божествен от соната ще звучи -
най-лунната - спасител на душата!
© Младен Мисана All rights reserved.
