Nov 17, 2006, 8:14 AM

На Елин

  Poetry
1.2K 0 2

                                                    На...

Душата ми умира бавно
без твоята сърдечна топлота.
И няма музика в ушите ми,
щом лишена съм от твоите слова.

Нощите ми толкова са празни,
щом не усещам твоята ръка
да гали сънено косите ми
и аз да я целувам след това.

И утрините ми са мрачни,
щом събудя се без теб...
И няма ги очите сини,
тъй изгарящи, проникващи дълбоко в мен.

Любов безумна,
тъй непосилна си за мен!
Убийца нежна,
искам да умра от теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....