На Изневерата
Обади се,
ела
и седни -
ако искаш,
може да легнеш...
Разкажи ми
за своите
тъжни вини,
аз ще кажа
какво ми дотегна...
Запали си,
налей си коняк,
прочети ми писмата
от другите -
100 копнежа разбих
и отново,
и пак
те откривам,
но там -
сред съпругите...
Ето,
сипвам си също
и паля цигара,
и опитвам се нещо
да кажа,
и посягам
към своята
вярна китара,
стара приказка
да ти предскажа...
Как по Пътя вървяхме
и в росата
се спъвахме,
как се всичаха в нас
телефони,
как внезапно и тихо,
като в сън,
остарявахме
и сега сме
с ръждясали брони...
После може би тихо
есента
ще ни сгрее
с еликсира
от пламнали листи
и ще видим,
че всъщност
няма стареене,
щом са живи
Душевните Писти....
© Недялко Колев All rights reserved.
