На изток от Голгота
Височината на пиедесталите се измерва в прикриване.
Зад лъскавия целофан всички мечтаем за разопаковане.
Докато придобиваме разни форми, пилеем съдържание.
А страхът да не бъдем омачкани напълно ни деформира.
Протягаме празните ръце, изтръпнали от недокосване.
Можем да прегърнем единствено решетки и опаковки.
Измълчаваме истините и ежедневно преговаряме лъжи.
А после страдаме, че не сме нарисувани на ничия карта.
Жертвоприношения има, ако е сигурно, че Бог ще гледа.
И покаяния, за да си отвоюваме право на още един грях.
Молитвите ни за обич Той прикрепя с кламер към егото.
А пламъците от запалените свещи прибавя към нашия ад.© Мария Василева All rights reserved.
