На колене
Колкото прашинка ми остана
от предишната жена.
Цялата съм разпиляна
да те търся по света.
Загубих си усмивката,
спокойния си сън забравих.
Уморих се да стоя изправена,
а душата ми стои на колене.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Колкото прашинка ми остана
от предишната жена.
Цялата съм разпиляна
да те търся по света.
Загубих си усмивката,
спокойния си сън забравих.
Уморих се да стоя изправена,
а душата ми стои на колене.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...