На края на света
На Края на Света
Къде отиваш?
Крачиш сам по своя път.
Следите ти оставят рани, безмилостно болят...
Неясен стон и нежен вопъл
по сън, един забравен сън...
С прашинките любов и мъката чакъл
строиш наяве свят.
Безропотно забравен път
към теб или навън?
Къде ще спреш?
Прегърбен и предаден,
безмълвен стих с живота да редиш?
Със сърце кораво и лице от восък,
забравил времето дори.
Безспирно да се бориш с чакали.
За кокала да дърпаш всеки миг!
От тебе, скитнико, покоят бяга!
В свят сред свои стъклен мир строиш.
И пак неистово стоиш!?
И просиш момент изстрадан и измолен,
за да продължиш отново сам,
в стълкновение с живота злостен.
В измислена реалност от въпроси,
фрагментите любов редиш.
За да разкрие утрото с печални строфи
желан блян по пътя ти самотен.
© Джоана All rights reserved.
Радвам се, че поезията ми се възприема добре.
