Не искам обещания напразни, във излишни дози.
Не искам ти звездите да ми сваляш.
Не искам дракони убити и лами ранени.
Не се нуждая от преструвки и от пози.
Не се нуждая от дворци неземни,
от златни ябълки, от стъклени пантофки.
На мен ми стига само да ме чакаш пред дома с красива роза,
да ме погалиш нежно с нея, да ме целунеш ти смутено.
На мен ми стига само твоята любов смирена.
На мен ми стига, че си тук сега, до мене!
© Теодора Пенева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
