Не искам обещания напразни, във излишни дози.
Не искам ти звездите да ми сваляш.
Не искам дракони убити и лами ранени.
Не се нуждая от преструвки и от пози.
Не се нуждая от дворци неземни,
от златни ябълки, от стъклени пантофки.
На мен ми стига само да ме чакаш пред дома с красива роза,
да ме погалиш нежно с нея, да ме целунеш ти смутено.
На мен ми стига само твоята любов смирена.
На мен ми стига, че си тук сега, до мене!
© Теодора Пенева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
