На моята внучка, Мила
Нашта малка бебка Мила
със късмет се е родила,...
цял живот да и се вричат,
миличка да я наричат.
Мила много е красива,
истинска е самодива,
с бузки нежни като свила
и очи на кукла жива.
Има Мила и носленце
също копче, не вретенце.
А косичките самички
щръкнали са на бодлички.
Тъй ни учи, нашта Мила
щом е сита... мила, мила.
Огладнее ли детето,
шум се вдига... до небето.
Вкупом всички - мама, баба
даже тате се налага
Мила те да укротяват
и към млякото посягат.
Ех, ти Мила, ненагледна
мъничка си, скъпоценна
Хапвай, спинкай и плачи,
но... голяма порасни!.
© Таня Мезева All rights reserved.
