Dec 7, 2009, 1:01 AM

На Н. Вапцаров

  Poetry
1.5K 0 24

 

                                             

                                                         Строиха се нови

                                                                           заводи модерни

                                                                  с надежди крилати...

Стърчат днес основи

                                                                         в руини мизерни.

                                                                                       Приятели, братя

                                                          в чужбина слугуват,

                                                          неволята псуват,

                                                          че глад ги бичува.

 

 

                                                          Тираните вечни

                                                                          без образ и име,

                                                                  сега са различни -

с пари бързотечни,

                             са сякаш незрими,

                                                       присъстват  безлично

                                                         в живота сегашен

                                                         и правят го страшен,

                                                         жесток и ужасен.

 

 

Да беше той куче

                                  бездомно, ранимо,

                                                         с коричка от хлебец

  и кокал ще случиш

                                                                       приятел да имаш,

                                                             добър и потребен.

                                                            Но няма дресура

                                                            без длан на кобура

                                                            и без диктатура!

 

 

                                                              Очаквам те, пролет,

                                                                                   красива и бяла!

                                                                                             Ела да прегърнеш

                                                             превити тополи

                                                                               и  в нива заспала

                                                                                          надежда да върнеш

                                                            с реколта богата…

                                                            Приятели, братя

          да върнеш в страната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Галя, не бих казал че е №1 сред любимите ми. Някои от стиховете му харесвам. Най-много - Прощално.
  • ПОЗДРАВИ!
  • прекалено млад си бил да реагираш
    а аз съм бил дете
    нямам нищо против ... старото поколение
    но видях как се пречупиха
    което лиши нас от много неща
    родихме се в лайна и едва сега ... продишваме
    гледам връстниците си
    как вече имат смелостта да търсят, да опитват, да се борят
    и да, може би точно когато те са зрели мъже (жени, хора)
    нещата ща са различни


    а пък света колкото и да не ни се вярва върви към по- добри дни
    самият факт че аз и ти си чешем езиците по Интернет в сайт за Поезия значи много ... много ... което трябва да се оцени
  • И аз се надявам смяната на поколенията, както в "Изход" на библията да доведе до промяна в заобикалящата ни действителност и най-после да престанем да живеем в свят в какъвто никога не сме искали. Но по твоите представи май и аз спадам към поколението - това на прехода, което трябва да си отиде, за да настъпят истински промени. Не ми се ще, ама май си прав.Ако следваме библейския пример - остават ни още 20г. преход.

  • в контекста (днес тази ми е любимата дума) на Вапцаров - да
    ...

    когато измрат всички увредени
    останали без юзди коне
    за които важи:

    Но няма дресура
    без длан на кобура
    и без диктатура!
    ...
    ще настъпи
    ... пролет, красива и бяла!

    ...

    и ще си позволя да постна част от нещо мое

    такова е времето и мястото
    няма време и място за хленчене
    когато момчетата станат мъже
    ще изгрее слънце над тази държава
    ...

    набор 85 съм
    чисто хронологично разгледай нещата

    поздрави


Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...