На... Нея...
По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „Посветено...”
Промъквам се тихо... неканен
и жаден за обич разбих...
света ти замлъкнал, измамен,
в тъгата обвити очи.
И стари самотни бемоли,
изпратих на клада... в нощта,
със пепел покрих самотата
и песен дарих... Любовта.
Оставен насред кръстопътя,
заслушан във вятър... пророк,
предсказващ съдбата... ми буря,
следа от безценен урок.
Изгубени чезнат от тебе
отдавна мълчани сълзи,
промъкнах се тихо... останах,
в стенание нежно се скрих.
Покорно заслушан в съня ти,
след моята страст... в тишина,
ухаеща, женствена, бяла,
очаквана... моя мечта!
© Христо Костов All rights reserved.
