На онзи свят
Тъмно е, а облаците светят,
сякаш съм на онзи... онзи свят...
Тихо е, а в мен звезди отнемат
болката от друга тишина.
..............................................
Тишината, дето ни погребва
още докато туптим,
жадно и подкупващо ни следва
да ни... да ни подлуди!
Дишаме, а пръст се сипе в нас,
суха и пресипнала, студена -
пие кръв в безумния си транс
от едничката ни жива вена...
А душите - глутница бездомна,
вият срещу ледната луна -
в треска от кармичния си спомен,
сетен дъх на девствена сърна...
Жилав бяг през дни и през лица,
вкопчени в последния си вопъл,
с няма вяра в тленните сърца,
правещи дъха ни още топъл.
Купове отминали вселени
инжектират тихо безнадеждие.
Всекиму по нещо отредено е -
за нуждите на новото пришествие.
......................
Светло е... а нищото ме носи
към безкрая вечен на незнайното.
И с последния си разум прося
да забравя и неизживяното.
© Катя All rights reserved.
