На поетите-пастири
Честит празник на всички, изкушени да пишат
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата
навън да излезе и с творчески изгрев дари.
Пастири сме ние, дюлгери на къща словесна,
и с точност в отвеса на щедрия порив красив,
на листа разперва криле днес родила се песен,
призвана и мене, и теб да направи щастлив.
Ухае на празник от думите – люляци бели!
Светът се усмихва почти като новороден.
Стихът ни е пръчка вълшебна и с него сме спрели
бедите – с Поезия кърмим поредния ден.
01.10.2024 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
