На полянка край рекичка...
(интерпретация)
(нъпуследък мъ`й фанал шеметъ, ни мъ испущъ. Дъ са чите само от уапани от шемет. Фнимание! Кът фани, ни пуфтаря)
Нъ пулянкъ край рекичкъ,
млад юнак лежи,
окол` негу къту фтичкъ,
дивойкъ кръжи.
Нъ юнакъ съ придлагъ,
кът муа нъ мед,
иска дъ`й пуработи,
ама он кът лед.
Съ задавъ друг левентин,
моматъ набаръ,
притърчехъ през рекатъ
и го натувари.
И започнъ съ оранье,
здраву, сиромашку,
охкънье навред съ носи,
с пъшканьету мъжку.
Поогледъ съ моматъ,
ръка пурасшъвъ,
към юнакъ през рекатъ
и гу призувавъ.
„Идвъй тукъ, млад юнаку,
стигъ са прутегъй,
нивъта ми йе гулемъ,
тукъ съ напрегъй”.
Ич ни съ замисли веке,
рипнъ през рекатъ,
два юнакъ смелу блъскат,
доволнъ моматъ.
Яз отидоф, беше късно,
спеха уморени,
цел чувал картофи зех си,
требе и зъ мене.
p.s.. Сига йе времето дъ са прибирът картофите. Некой мое дъ са йе сбъркал ф приценкъта. Поздраф!
© Христо Костов All rights reserved.
амаче късмет имам и аз да му се невиди и тегло 
хаха.Бравос на тез момъци щом доволна са оставили моматъ ,че то мома знаеш лесно нестава доволнъ.
