На пръсти
Ти дойде в живота ми на пръсти,
сякаш нежен шепот на поточе.
Вчера беше празник – бяхме двама,
а сега съм сам – стоя прекършен.
Снощи беше нашата раздяла,
ти ми каза – всичко вече свърши.
Телефонът цяла вечност трае.
Гледам го с омраза. Не разбра ли.
Сякаш че открадна ненадейно
твоя глас и наш'те ритуали.
Моя малка, моя нежна птичко,
с тебе бе просторно, бе разкошно.
Ти превзе във мен полека всичко.
Нежно цвете – цвете полунощно.
Бе фиданка, беше много бледа,
но разцъфна – от любов се скърши,
мила моя. Аз ли те отгледах?
Ала свърши, всичко вече свърши.
Тази стая, дето беше наша,
как понесе нашата разлъка.
Как не пламна, в пламък да изчезне.
Как ли не избухна тя от мъка.
© Георги Белев All rights reserved.
