Mar 22, 2011, 9:34 AM

На разсъмване пеят камбаните

Poetry » Civic

632 0 0

Бялата пелена
на скръбта
покрива властно
очите ти.

Някъде,
много далеч,
ни приканва самотна
песента на камбани.

Ти ги слушаш захласнат
и тръпнеш.
Как нежно и страстно
звънтят!
За душите ни.
За душите,
които
отдавна са мъртви,
ни пеят камбаните.

А е рано, Боже мой,
а е толкова рано...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0