На ръба на лудостта... (Началото на края)
Понякога се питам
как се озовах тук,
какво търся и защо.
Мисля, че преди
бях някой друг,
но не мога да си спомня...
картините се размазват
в главата ми.
Безлики лица минават
покрай мен, а аз просто
се лутам из тълпата
очаквайки да се събудя,
но се будех в същият
кошмар, всички
обвиняваха съдбата
(А те сами си бяха виновни).
Вече нямаше лъжи,
всичко беше кристално ясно.
Чувствам, че се разпадам
от вътре, а писъците неспират
нито за миг.
Бунт, сълзи и кръв
навсякъде около мен,
вече е излишно да бягам,
след толкова време остава
само да чакаш до самият край,
в който да повярвам отдавна отлагам.
как се озовах тук,
какво търся и защо.
Мисля, че преди
бях някой друг,
но не мога да си спомня...
картините се размазват
в главата ми.
Безлики лица минават
покрай мен, а аз просто
се лутам из тълпата
очаквайки да се събудя,
но се будех в същият
кошмар, всички
обвиняваха съдбата
(А те сами си бяха виновни).
Вече нямаше лъжи,
всичко беше кристално ясно.
Чувствам, че се разпадам
от вътре, а писъците неспират
нито за миг.
Бунт, сълзи и кръв
навсякъде около мен,
вече е излишно да бягам,
след толкова време остава
само да чакаш до самият край,
в който да повярвам отдавна отлагам.
© Стеси All rights reserved.
В Стиха става на въпрос за края на света.
