На сбогуване
Прогледнах ли?
Кажи, защо мълчим?
Тази някогашна болка ли споделяме?
Или отваряме врати за всеопрощаване.
Редувахме дъга от чувства на зазоряване.
Преглъщахме на залез своето преспиване.
И някъде в простора се прощавахме
със дълги изповеди за греховно влюбване.
Кеде са чувствата?
Кажи защо не сме се имали?
Очите си изплакахме от търсене на истини.
Загубваха се във гора от сънища притискани
и от любовта на другите сърцата ни прокъсани.
Сега да помълчим за спомените недоимани.
И после всеки да поеме по пътя на своето обичане.
Таня Кирилова
25.12.2007
© Таня Кирилова All rights reserved.
