на себе си
последна глътка въздух,
препускаш между нищото,
намерила себе си,
обратно се искаш
в самотната стая,
ръце в юмруци стискаш
и борбата е страшна
между ада и рая - разпъната,
ще станеш история прашна,
усетила страшното прозрение,
без явно намерение,
изправяш се, ставаш,
в миг щом изхълцаш -
от глътката въздух
за живота борбата започва,
няма нужда да се нарочва
ще ме бъде или не.
На живота клоуна
в мене ще познаете,
неуморно вярваща
и вечно мечтаеща .
Живот,
поредна глътка въздух,
препускаш между истини,
една от тях е моята,
намерила път към себе си,
достигаш нови висини .
© Радка Иванова All rights reserved.