Aug 4, 2008, 6:24 AM

"на себе си"

  Poetry
1K 0 13

                          "на себе си"

 

Боли ме - от какво не ще да кажа.

С болката си ще остана сам.

На никого аз няма да разкажа -

сълзите ще преглътна, знам.

 

Тревогите си ще изпия,

мечтите си ще събера

и страховете си ще скрия

в шепа истина сега.

 

И в този град потънал в прах

не ще се чувствам променен

и ще прескачам всеки грях,

и пак ще бъда грешник уморен.

 

И ако вярата ми се възвърне,

ако искрица в мен блести,

нима в прахта животът ще се върне?

Дали пак няма да боли?

                     18.09.2000

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само живите ги боли...
    Много ми хареса!!!
  • Потаен, като всяка Рибка Браво!!!
  • Чудесна изповед!Болката ни прави истински и живи!Поздрав!
  • Винаги боли!
    Болката си е болка, вярата е вяра!
  • Писано е отдавна. Дано онази болка, е само лош спомен!
    Поздрави и от мен, Венци!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...