Сред многото несгоди на живота,понесла на гърба си дървен кръст,вървя напред, към своята Голготабез усета за гадна, хорска мъст!
Безчуствена, невзрачна и сломена,прегърбена от тоз живот нелек,в дома ми беша цялата вселена,събирана години занапред!
През пръстите ми като морски пясък,изплъзваше се моят малък святи гаснеха очите ми без огън,косите ми белееха от прах!
Краката се препъваха във сламка.
Трепереха ръцете във съня.
Тежеше ми на плещите Животa.
Наблизо беше вече староста!