НАДИГРАВАНЕ С РЪЧЕНИЦА

Не те познавам,

не зная името ти,

зад маска е лицето ти,

но май че искаш нещо да ми кажеш?

Да опитаме, може и да се получи.

За да сме наясно, нека първо аз

за себе си да ти разкажа онова,
което трябва да научиш.

За приятелката Самота

не бих разказвала -

разказът ще бъде скучен,

пък и може би ти е позната лично.

Все още болката във клетките е жива.

Все още рана е сърцето,

без вина подритвано,

от непознати тъпкано в калта -

и от жени, и от мъже.

Причини - неизвестни.

А ако искаш да се надиграваме -

може да опитаме.

Но не играя евтини игри.

Друг е моят вкус.
По-различно-автентичен.
Затуй, ако желаеш,

да опитаме със ръченица,

че фламенкото не ми харесва -

много му е жълта чалгата.

Пък аз искам

да засвирят гъдулките,

да трепнат ризите - белите,

да се люшнат житата зелени,

да пламне, червена, кръвта на бузите,

да ударим пети в земята, черната,

да препуснат конете Кубратови,

да се развеят опашките,

да скокнат воините Калоянови,

да се събудят юнаците

и на Ивайло селяците,

че да грабнат тоягите,

че да ги питат ония,

дето зад идеали се крият,

ненаситните клептомани

и орлите ни, интелектуалните,

дето  със оргии са заети

из пещери, в "оранж"
декорирани,

ах, да ги питат,

къде са им слиповете

и прашките,

и кога ще посрещнем

светлото бъдеще,

дето шейсет години

не го дочакахме.

Пък аз тебе да питам,

като не знаеш как

китка от мома да грабнеш,

ами си криеш лицето в сянката,

защо си тръгнал
на юнак да се правиш?

Ако все още имаш мерак

със мен да се надиграваш,

открий да ти видя лицето,

да те погледна в очите,

ако от тях не се срамуваш

и нека засвирят гъдулките,

нека заплачат гайдите,

и кавалите по поляните,

да трепнат ризите - белите,

да се люшнат житата зелени,

да пламне, червена, кръвта на бузите,
да ударим пети в земята, черната,
че дано някой ни види и чуе.