rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Dec 31, 2008, 11:24 AM

Награден 

  Poetry
692 0 9
Сега съм равен на света -
пръстта, небето, вятъра.
А силуетът на смъртта
е долу - в прахоляка.

Сега съм в оня силует:
атлет на панаира.
И фотографът е отпред,
и аз глава провирам.

Сега е дадено да съм
на времето на гости.
Сега е звездният ми сън,
а другият е после.

Сега да имам дом след път,
кора хляб, дотогава,
когато дом ще е студът,
а тишината - хлябът.

Сега, Създателю, сега!
Речеш ли - и ми стига.
Но само да родя деца,
и да напиша книга.

Свят като цвят. Броени дни.
И - следващият, моля!
Аз люпя семки отстрани,
друг в кадъра - доволен.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??