В галерията тишината,
витае сред платната
на картините.
Почива тука алчност,
злоба,
слава...
Праха –
натрупали годините.
Подземията –
царство на характери
на хора,
векове,
империи...
Сред ехо
от безумни земни
страсти –
покълващи мизерии.
- “О, дяволска начетеност”! –
Добавил,
горящ на кладата Ян Хус...
Но и “свещенна простотия”
във време наше,
не е лукс.
А в древността,
“не трябвало човеку –
човек да мами”...
Живели хора на стада,
“без злост и без измами”.
Това, било е...
Но, сега
прогресът всичко движи –
дори най-кротките стада,
все някой ще остриже.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.