Лутам се и се губя
в невидение и тъга.
Мечтая аз да бъда
пак с тях. Където и
да ида, мисля и
говоря само за тях.
Не мога да живея
и да продължа
напред без тях.
Какъв би бил света
и живота ми, ако
не бяха обичта и
грижите им. Дълбоко
в мен са запаметени
миговете ни на радост
и тревоги.
Най-незаменимите
са те за мен. Това,
което съм, дължа на
своето семейство.
И да бягам и да се
гневя, накрая все
при тях се връщам.
Всичко сте за мен –
най-скъпото и най-
големия ми стимул!
Обичам ви, мое семейство!
© София Русева All rights reserved.