Есенните ветрове се гонят по улиците пусти на града. Изгубени, студени, сиви хора с празни погледи се връщат у дома. Едно листо се спуска от дървото и пада върху твърдата земя... И спомням си за огненото лято, и мислите ми губят се в нощта. И може би сред празните витрини, и бързите коли, и сивкав здрач, ако те нямаше и мене би помело времето във вечния си бяг. Но ти си тук и няма да си идеш! Но ти си тук и топлиш ме в нощта! Сред ледената каменна пустиня, ти криеш смисъла на радостта. И ето, че усмихвам се без болка, и силна съм, и мъничко добра, и слабостта на фалша победила, пред теб съм днес за първи път жена...