Намерих себе си в теб
Есенните ветрове се гонят
по улиците пусти на града.
Изгубени, студени, сиви хора
с празни погледи се връщат у дома.
Едно листо се спуска от дървото
и пада върху твърдата земя...
И спомням си за огненото лято,
и мислите ми губят се в нощта.
И може би сред празните витрини,
и бързите коли, и сивкав здрач,
ако те нямаше и мене би помело
времето във вечния си бяг.
Но ти си тук и няма да си идеш!
Но ти си тук и топлиш ме в нощта!
Сред ледената каменна пустиня,
ти криеш смисъла на радостта.
И ето, че усмихвам се без болка,
и силна съм, и мъничко добра,
и слабостта на фалша победила,
пред теб съм днес за първи път жена...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
