Напомняне
В античната трагедия безкрайна
раздадоха ни маските от Хора/Homo/
и трябваше да плачем всеотдайно,
а Боговете гледаха отгоре.
И участ тежка бе ни отредена,
че да робуваме дори във Ада,
след като кротко си умрем на Сцената
и изгорят телата ни на кладата.
Докато урните с праха ни, запокитени,
безславно във прибоя се разбиваха,
наблъскани във лодката душите ни,
в мъглата ледена над Стикс изстиваха...
И само тъжният ни плач след нас остана,
послушайте, и се огледайте!!
Преди и вас да хванат...
© Dimitar Ikimov All rights reserved.
