Напускам те
* * *
Чашата горчива ще изпия,
ще спра на някой кръстопът,
омразата в десницата ще скрия,
ще изправя съвестта пред съд.
От посоките една избрал,
незнайно накъде ще тръгна,
пропит от горест и печал,
съдбата своя ще прегърна.
Натам, където слънцето изгрява,
навярно ще поема своя друм,
макар изгубил вяра - слава,
да потъна в тишина и шум.
Дано там всичко е различно,
изгарям в спомените свои,
преминал гордо и себично
през време, думи и порои.
Аз вече няма да съм оня,
прозрях и истината гола,
преставам вятъра да гоня,
угасих над тебе ореола...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
