В далечината бавно слънцето се притаява.
Заглъхва плачещо пиано...
Умират и последните акорди.
Във въздуха трепти тревожният им глас.
Залязва слънцето, зад хоризонта...
Прикрива се зад облак пак.
Нощта нахлува в мислите
За тебе. Не очакването е...
А после миг, взривил звездите.
И тихите напеви тъжни, на луната.
И суета, и страх, притиснати
там, някъде отвъд, зад хоризонта. ...