Нарицателно
В далечината бавно слънцето се притаява.
Заглъхва плачещо пиано...
Умират и последните акорди.
Във въздуха трепти тревожният им глас.
Залязва слънцето, зад хоризонта...
Прикрива се зад облак пак.
Нощта нахлува в мислите
За тебе. Не очакването е...
А после миг, взривил звездите.
И тихите напеви тъжни, на луната.
И суета, и страх, притиснати
там, някъде отвъд, зад хоризонта.
За да погълнат жадни
и последните минорни
на старото, угасващо... небе.
Поспряло, за да ни напомни
за себе си, за топлите, но
плачещи очи, превърнали се
в нарицателно за бавна смърт...
или завръщане към... себе си.
© Нели All rights reserved.
