Наричат тази мъдрост....
След всички перипетии в живота,
лице в лице с надничащата старост,
тя тихо го прегръща.
той се кротва.
Бездумна е частицата им радост.
И виждат само знание в очите:
Той помни колко хубава бе тя!
Тя помни, че го будеха петлите,
там някъде - далече от дома!
Той свикна с обидчивата й същност,
а тя възмогна гневния му нрав.
Предимството на третата им възраст:
безмислието в спора кой е прав!
Наричат мъдрост тази преумора
от битката с житейския закон!
От сцени, и събития, и хора -
борбата за надмощие. И трон!
И всяка малка, лепкава прашинка
по кривата на дългия им път
е бръчка върху общата им снимка,
тъй както върху вехнещата плът.
И длан във длан, очи в очи. На края.
Това е снимка с най-красив обков.
Не знам дали е мъдрост? Само зная -
наричат тази мъдрост...
ДА!
Любов!
© Катя All rights reserved.
