Наследник
НАСЛЕДНИК
Чичо, ти знаеш ли, къде е България?
И ти ще ми кажеш: ето я, тук.
Но днес историкът в училище каза,
че само с българи дошъл Аспарух.
Говореше малкият и дъвчеше нещо.
Кесия с лепило доближи до носа.
Стана ми жал. И много горещо.
Така ли възпитаваме наш'те деца?
За Аспарух са му казали.
И за още много други царе.
Недоумявах, защо ми зададе,
такъв въпрос, това малко дете...
България, малкия, е все още тук.
И ти си малка частица от нея.
Балканът е български. Реките и те.
Също и птиците, които чуваш да пеят.
Стига бе, чичо. Балканът бил наш...
Злато вадели там. Фирми, но чужди.
Малък съм, гледаш. Но и аз нещичко знам.
На кого ли му пука за нашите нужди?
Слушай, малкия! Погледни към полето.
Внимателно гледай: това всичко е жито.
Виждам аз. Не съм ти "детето".
А защо внасят пшеница без мито?
И как Али (наричаме го "глупака"),
който няма дори какво да яде,
купи сто декара ниви?
Уж богат, а все още краде.
Вчера (не за пръв път), в автобуса,
ме хванаха пак без билет.
Всички ме гледаха с омраза, погнуса...
Свалиха ме. Както хвърля се смет.
И ти ми говориш: туй е България.
Прав си. Това е. Всички видяха.
Язък за Аспаруха. И още мнозина.
За туй ли се бориха? За това ли умряха?
Погледнах с жал, това малко дете.
България търсеше. Иска я тук.
Все още с кесия лепило в ръце,
то мечтаеше за нов хан Аспарух!
© Ник Желев All rights reserved.
