"Насред студа"
Стоя с разбъркани коси и мисли,
сама сред този многолюден град -
отричам се от правото да искам,
превръщам се в неравна топка сняг...
С юмруци блъскам дълго по вратата,
метала глухо в тъмното кънти -
отгоре ми се чудят небесата,
а тялото ми тръпне и боли....
Седиш си вътре, палиш си цигара,
усмивката ти ражда лудостта.
Поглъщат те с очи и разговаряш
с компанията ти за вечерта.
Удобно се наместваш, от кафето
отпиваш, сякаш даваш ми урок -
на етикет е свикнало сърцето ти,
на най-изискан укор и порок.
Отвън едно отчаяно момиче,
покрива се с обида и със скреж -
виновно, че на теб то не прилича,
крепи едва надеждата да спреш.
Това съм аз, сестра на февруари,
изгаснала, насечена сълза.
Мрази ме и недей да ми отваряш!
Когато те настигне утринта
и ти излезеш, бързащ и доволен,
ще се препънеш в мъртвото сърце...
Изплувалия в мислите ти спомен
ще ти тежи за тези страхове!...
© Пепи All rights reserved.
