Feb 4, 2009, 7:27 PM

Научена да мрази

  Poetry
3.6K 4 27

Потъпка гордостта ú. За поредно.

(Не искаше в живота да рискува!)

Когато я разплака за последно,

не се замисли колко ще му струва.

 

Забързано прибра се във дома си.

(От чувствата си сякаш да избяга!)

Потърси утешение в жена си.

(За Нея тя дори не предполага!)

 

Повтаряше, че трябва да забрави...

(Забрава не желаеше сърцето!)

Сънуваше я - както я остави,

с горчивата обида на лицето...

 

И мислите го връщаха при Нея,

рисуваше чертите ú в ума си...

Усети, че във спомена живее.

(За първи път призна за любовта си!)

 

Разбра, че няма смисъл да отрича -

отчаяно реши да я запази!

Потърси я - научен да обича,

намери я - научена да мрази!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...