Oct 26, 2005, 2:00 AM

Научи ме

Poetry

1.2K 0 2

             Ако можеш, научи ме да вярвам,
             от миналото как да избягам,
             от натрупаните хиляди лъжи,
             обидите как да забравя.

             Ако можеш, научи ме да прощавам
             греховете на моите приятели,
             в измамните мечти как да повярвам
             и да не се страхувам от предатели.

             Ако можеш, научи ме да обичам
             без страх в очите да гледам,
             ръка за вярност как да подавам
             от злобата как да се предпазя.

             ...А как ми се иска да избягам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

didi_love (Диди Дидкова)

страхотен стих.....

2008-07-29T15:21:37+03:00
ice_heart (Н)

А това още повече ми хареса!!!Страхотно е!!!Истината е че никой не може да те научи, трябва сами да се учим на това.Но ако си добър човек, никой не може да те научи на злоба и обратното!!!

2005-10-26T07:50:27+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0