Навън
Навън е тъмно някак.
Без светещи прозорци,
без звезди.
Тъй сънно е,
но не илюзия,
реалност от съня ще се роди.
И спящи,
ще се събудим повече,
отколкото сме се приспали
отпреди.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Навън е тъмно някак.
Без светещи прозорци,
без звезди.
Тъй сънно е,
но не илюзия,
реалност от съня ще се роди.
И спящи,
ще се събудим повече,
отколкото сме се приспали
отпреди.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...